RSS

сряда, 19 април 2017 г.

Рожден ден Minecraft

Знаете ли какво е Minecraft?
Ако преди няколко месеца нямах никаква представа какво е това, то сега, мога да кажа, че съм се образовала по темата. Така де...в първия момент, в който го чух, си викам какво ли пък е това. Разглеждайки картинките, се сетих, че много преди да ми е наложи да разбера какво е Minecraft, едни деца ми бяха разказвали за въпросната игра. И ето сега се наложи да се просветя окончателно :)
Всички тези на пръв поглед не особено красиви човечета и тухли, са в основата на видео игра, по която подрастващото поколение са луди..
Първото предизвикателство на тази тема получих от един малчуган на седем, за който трябваше да направя картонена торта. Речено-сторено! Пообразовах се, поработих и ето го резултата:


 

Следващото предизвикателство, бе ми отправено от майката на едно пораснало вече момче, което стана на осем. Направих две мостри на покани, но той понеже е любител на зеления цвят, избра Creeper. Сега ги вижте и вие и ще се радвам да споделите как ви се струват :)







вторник, 14 февруари 2017 г.

Да избягаш от рамката и да празнуваш всеки ден...

Днешният ден, изпълнен с любов и вино, за много хора е специален. Защо ли?
Защото очакват с нетърпение да получат онази едва разпъпила, но безумно скъпа роза, която им поднасят в чест на празника; защото на днешния ден от всякъде тръбят, че всичко е любов; защото виното е хубаво и им харесва; защото шоколадът и сърцата са в изобилие; защото ако прекалиш с виното няма да личи дали е от мъка или  от любов... 
Аз не споделям този празник. Не ме разбирайте погрешно, не го отричам. Напротив, празници трябва да има, без значение дали са наши или чужди. Важно е да откриваме поводи за щастие. Но аз лично получавам алергия от престорено поведение, което се сещаме да демонстрираме само когато ни кажат. Не е нужно някой да ми подсазва кога е празника на виното и люновта. Аз виното си го празнувам всяка вечер, а любовта я раздавам и приемам ежеминутно. За щастие, никога не получих онази неразпъпила още роза. Не бързайте да ме съжалявайте! Не обичам клишетата, а розата е такова. Царицата била на цветята, а какво им е на маргаритките, фрезиите и лалетата? Фрезиите са най-нежните и дъхави цветя, които познавам, любимите ми. Маргаритките пък са свежи и жизнерадостни като дете; а лалето е не по-малко величествено и изикано от бодливата роза. Така, че ако ще си разменяме цветя на този празник, нека да не бъдем комерсиални, а да проявим въобръжение. Както се пее в онази песен: "I need you to use use use use use use your imagination..."

Питате ли се защо ви говоря за този празник? Защото няколко неща ми направиха впечатление през последните дни...

Започвайки от миналата седмица, когато за първи път стъпих в мола, от доста време насам. Там беше окичено, в буквалния смисъл, с огромни кичозни сърца, за които се питах какво им е предназначението... Не биха могли да създадат естетика; за празничност, да не говорим. Очевидно това е от онези гениални дизайнерски решения, които моето богато  въобръжение не може да си представи. 

След мола, сякаш успях да избягам от подобни сърцати истории, до вчера. Вчера, се наложи да посетя един от големите магазини и още от входа ме връхлетяха различни по големина и вид сърца - лъскави, плюшени, надуваеми, малки, големи... Побързах да се изнижа измеду червено розовите ненужни вещи, за да попадна сред влюбени мечки и любовни чаши, но от тях ми беше доста по-лесно да се измъкна. И основно пазаруващите на тези щандове бяха мъже/момчета, същите тези, които купуват и розите. А  на касите станах свидетел на невероятна картинка - двама младежи, бяха купили подаръци, за своите "валентинки" и след няколко минутно суетене, от външната страна на касата, попитаха дали може да се върнат в магазина да изберат торбички.... 

Днес докато чакам на светофара, по пешеходната пътека минава видимо доволно момче. Младежът с приятната усмивка на Буратино и закачлива шапка, държеше в ръката си червен карамфил. Пред него вървеше някаква дама и за няколко секунди си помислих, че той се опитва да я догони и да й поднесе цвете. Щеше да е красиво, но всеки продължи по пътя си. Карамфил, с една идея по-добро попадение от бодливата роза, ако изключим стандартния цвят. Но ако беше проявил малко въобръжение да смени цвета и да разнообрази с див карамфил, щеше да е точно в десятката. А в същото време в колата ми звучи "Давам всичко за теб", усилвам музиката и започвам да пея, с усмивка. Дори нямах време да анализирам ситуацията и не защото цвтът на светофара се смени и трябваше да тръгвам, а защото сутринта ми беше доста напрегната.
Кое е това "всичко", което давате за другия, замисляли ли сте се? Аз често си задавам този въпрос и отговора е един и същ. Но напоследък се вълнувам от отговора на друг въпрос: Кой дава "всичко" за мен? Този отговор ще го открия самостоятелно, а на вас ще ви споделя края на историята.
Вече съм в нашия кваартал и почти наближавам моята улица, когато по нагорнището виждам как жълтата кола пред мен сякаш ще спре. Това постоянно спиране и тръгване от предните няколко светофара, така ме е отегчило, че се запитах защо е нужно сега да се спира. Таксито не спря, само намали; наближавайки фиксирам причината. Възрастен мъж на около 70 години, бавно се придвижваше с бастуна си по стесненото от паркирали коли платно. В момента, в който изпитах неустоимо желание да го нахуля, задето не се движи по тротоара, при положение, че има такъв, наближих достатъчно близо и думите ми се скриха дълбоко в мен. Човекът се придвижваше трудно, но въпреки това имаше ведър и оптимистичен поглед. В дясната си ръка носеше металния бастун, на който се подпираше, а в лявата здраво стискаше кафяво плюшено мече (като от едно време) и красив букет. За съжаление нямаше как да отбия, за да снимам тази мила картинка и отминах толкова бързо, че дори не успях да видя цветята в букета, но той беше стилно опакован в златисто-кафява хартия, като цвета на мечето, изглеждаше едновременно величествено и нежно.
Отминавайки, се усмихвам още по-широко и си мисля: Истинския мъж е истински, без значение от възрастта!
В заключение, ще обощя - не чакайте да съобщят по новините, че е празник, за да се сетите да поднесете цвете, закуска или приятна изненада. Използвайте въобръжението си ежедневно. Използвайте малките жестове, за да създавате големи впечатления. 
И понеже за виното не казах почти нищо - Наздраве!

* за тези, които приемат всеки ден като празник
* за тези, които избягват да влизаат в рамки
* за тези, които са истински и в делници и в празници

неделя, 1 януари 2017 г.

Магията на блясъка

Една бяла магия ни обгърна в последния ден на Декември. Земята осъмна отрупана с пухкав сняг, а децата осъмнаха с радостни викове и искрени усмивки. Нова година е! Нека снегът да вали; нека да летят шейни; нека да бъде чисто и бяло в душите ни; нека добро да цари! Снегът ни примпомни отново детството и сякаш станахме по детски радостни; не бързахме с трескавата подготовка; наслаждавахме се на всеки момент от деня; на всяка снежинка падаща от светлото небе. Уют, снежна белота и усмивки, какво друго е нужно, за един незабравим празник... Блясъкът не е нито в пламъка на свещите, нито в искриците на шампанското, нито в разноцветните фоерверки... Блясъкът е в очите на хората, с които избрахме да споделим този последен ден от една отминаваща година. И макар да я посрещнахме на тъмно, светлината, която очите излъчваха ни показваше, че полунощ е дошла и вече е Нова Година.
Започваме на нова сметка да правим планове за тази година, а всъщност живота със всяка минута ни учи, че не е нужно да планираме нищо, трябва само да се наслаждаваме на това, което е сега. Да оценяваме вниманието, с което някой ни дарява; старанието, с което е опакован подаръка ни; грижата, с която е приготвена вечерята ни; прегръдката, с която някой ни дарява, а всъщнот иска да получи от нас... Всичко това на пръв поглед е обикновено, но толкова истинско и безценно, колкото днешният прекрасен първи ден от новата година. И тази година няма да ви пожелавам да сбъдвате мечти и да превземате океани; тази година ви желая да бъдете здрави, да имате очи да виждате и бистър ум, да оценявате чудесата на всеки следващ ден, защото това е магията на блясъка.
Честита Нова Година, приятели!