RSS

сряда, 23 декември 2015 г.

В очакване на Дядо Коледа

Вярвате ли в Дядо Коледа?
Какъв е тоя въпрос?! - питате ме вие учудено - Дядо Коледа не съществува, да не си на пет?
Всъщност, не! На доста повече от пет съм, но това не означава, че трябва да си загубя вярата. Да, аз вярвам, че има Дядо Коледа и не се срамувам да го заявя. Сигурна съм, че дълбоко в себе си и вие вярвате в магията наречена Дядо Коледа. Всяка година украсявате елхата и тайничко се надявате в коледната сутрин под нея да има подарък и за Вас.
Не бързайте да отричате. Сигурна съм, че дори и най-заклетите противници на добрия старец, след като прочетат тази история, ще се замислят. Дайте воля на въображението си, настанете се удобно и преминете надолу през редовете. Той наистина съществува, както съществуват и вълшебства. И не е нужно да чакаме Коледа, за да ги видим. Нужно е само да се вгледаме по-дълбоко в нечии обичащи очи и да открием, че магията за случване на чудеса е вътре в нас. Защото всеки път когато даваме, ние сътворяваме по едно малко чудо. Защото не е важно какво и колко ще дадеш; важното е да го направиш с цялото си пламтящото от любов сърце!


"Бях се излегнала на задната седалка на стария ни понтиак, защото в четвърти клас няма друг начин да се седи. Баща ми отиваше на пазар в града и аз се возех с него. Поне така му бях казала.  Всъщност обаче исках да го питам нещо много важно, което ми тежеше от две седмици и това беше първата възможност да остана незабелязано насаме с него.
– Татко… – започнах аз.
И спрях.
– Да? – отвърна той.
– Децата в училище разправят разни неща, дето знам, че не са верни.
Усетих как долната ми устна започва да трепери от усилието да сдържа сълзите, които усещах, че напират в ъгълчето на дясното ми око – то винаги се разплакваше първо.
– И какво е то, репичке?
Знаех, че щом използва това обръщение, значи е в добро настроение.
– Децата разправят, че нямало Дядо Коледа.
Хлъц. Една сълза се търкулна.
– Казват ми, че съм тъпа, защото вярвам в Дядо Коледа… като малките деца.
Лявото ми око също засили една сълза.
– Но аз вярвам на това, което ти си ми казал – че Дядо Коледа наистина съществува. Нали, татко?
По това време вече карахме по „Нюуел авеню“, което по онова време беше двулентов път, с дъбови дървета от двете страни. В отговор на моя въпрос баща ми хвърли поглед към лицето и позата ми. Отби встрани и спря колата. Изключи двигателя и се премести по-близо до мен, неговото все още малко момиченце, сгушено в ъгъла.
– Съучениците ти не са прави, Пати. Дядо Коледа на истина съществува.
– Знаех си! – въздъхнах аз с облекчение.
– Но трябва да ти кажа още някои неща за Дядо Коледа. Струва ми се, че си вече достатъчно голяма, за да разбереш това, което ще ти кажа. Готова ли си?

очите на баща ми светеше особена нежност. Усещах, че се кани да ми каже нещо много важно и бях готова, защото му имах пълно доверие. Той никога не би ме излъгал.
Навремето живеел един човек, който пътувал навред по света и където пътувал, раздавал подаръци на добрите и послушни деца. В различните страни името му било различно, но независимо от езика, в сърцето и душата си хората го наричали по един и същ начин. Ние го наричаме Дядо Коледа. Той е духът на безусловната любов и желанието да споделиш тази любов като раздаваш подаръци от все сърце. Когато навърши определена възраст, човек разбира, че Дядо Коледа не е старец, който се провира през комина на Бъдни вечер. Истинският вълшебен дух живее постоянно в твоето сърце, в моето сърце, в сърцето на мама и в сърцата и мислите на всички хора, които вярват в радостта да дават на другите. Истинският дух на Коледа се превръща в това, което можеш да дадеш, вместо в това какво можеш да получиш. Когато осъзнаеш това и то се превърне в част от теб, Коледа се превръща в нещо още по-вълшебно, защото започваш да разбираш, че ако вярваш в духа на Коледа и той живее в сърцето ти, вълшебството извира вътре в теб. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Аз с всичка сила зяпах едно дърво навън през предното стъкло. Страхувах се да погледна баща си – човекът, който цял живот ме беше уверявал, че Дядо Коледа е истински. Искаше ми се да вярвам, както вярвах миналата година – че Дядо Коледа е едър, здрав старец, облечен в червени дрехи. Не ми се искаше да преглътна хапчето за порастване и да видя нещата по друг начин.
– Пати, погледни ме.
Баща ми чакаше търпеливо. Аз обърнах глава и го погледнах.
Неговите очи също бяха пълни със сълзи – сълзи от радост. Лицето му светеше колкото хиляда галактики, а в очите му видях очите на Дядо Коледа. Истинският Дядо Коледа. Онзи, който беше прекарал толкова време да избира чудните подаръци, които получавах на Коледа откакто се бях родила на този свят. Дядо Коледа, който изяждаше моите старателно украсени курабиики и изпиваше топлото мляко. Дядо Коледа, който вероятно изяждаше и моркова, който оставях за елена Рудолф. Дядо Коледа, който – въпреки абсолютната си липса на технически умения – сглобяваше велосипеди, колички и какво ли не още посред нощ преди Коледа.
И го разбрах. Разбрах какво означава радостта, желанието да споделиш с някого, обичта. Баща ми ме придърпа към себе си и ме задържа в най-продължителната топла прегръдка, както ми се стори на мен. И двамата си поплакахме.
Сега вече ти ставаш част от една особена група хора – продължи татко. – От сега нататък ще можеш да участваш в радостта на Коледа, Всеки ден през годината, а не само на празника. Защото сега Дядо Коледа живее в сърцето ти така, както и в моето. Сега ти имаш за задача да изпълняваш потребността от раздаване като част от духа на Коледа, който живее в теб. Това е едно от най-важните неща, които могат да ти се случат през целия живот, защото сега ти знаеш, че Дядо Коледа не може да съществува без хора като теб и мен, благодарение на които той е жив. Мислиш ли, че ще се справиш?
Сърцето ми щеше да се пръсне от гордост, а очите ми светеха от вълнение.
–    Разбира се, татко. Искам той да живее в сърцето ми, както живее в твоето. Обичам те, татко. Ти си най-добрият Дядо Коледа в целия свят.
Когато дойде мой ред да обяснявам на децата си, че Дядо Коледа е истински, моля се духът на Коледа да ме дари със същото красноречие и обич, демонстрирани от моя баща в деня, когато научих, че духът на дядо Коледа не е облечен непременно в червени дрехи. И се надявам, че те ще проявят същото разбиране като мен. Аз им вярвам напълно и смятам, че ще се справят."
 Пати Хансен

Други публикации, които може да Ви харесат.

вторник, 15 декември 2015 г.

Зимата наближава

Студено е, вятърът люлее оголелите клони. Всички бързат с ускорена крачка, сгушени в топлите си палта да стигнат по-бързо прага на своя дом. Във въздуха се виждат следите на пушеците, излизащи от хилядите пушещи коминчета... Зимата май наближава. Коледа също.
Вървя и аз. Изведнъж ме обзема такава топлина, че забравям за вятъра, който ме подтиква да вървя по-бързо. Спирам се и се наслаждавам на момента. Забелязвам блещукащите светлинки от всеки дом; долавям аромат на коледни сладки; чувам празнични песни и весели гласчета. Няма спор, Коледа идва!
При мен отдавна е дошла... Отпивам от топлия чай и поглеждам през прозореца. Време е да се стоплим заедно. Време е да украсим дома.
Днес ви представям топлите коледни играчки от филц, ушити в уюта на моя дом, с много любов.




четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Есенно и чувстено

Есента ли почука?
Тя ли спря пред моята врата...?


Пред моята спря... А пред вашата спря ли?
Представям ви един добронамерен домакин....ще ви намигне със загадачност; ще ви приветства с нежност и топлота; ще ви потопи в шарения и богат есенен свят; ще ви обдърне с любов; ще ви напомни, че есента има своето очарование и опияняващ аромат..., за да заяви с гордост: "Аз съм поредното ръчно правено творение!"
Порадвайте му се...
Ако ви се прииска да му се порадвате с вино, изберете червено - плътно и тежко, наситено с аромати...не просто вино, а такова което да предизвиква душевна наслада и емоция от чувства. Моят избор за вас е Тероар на Винарска изба "Старосел"

 
 
 

сряда, 7 октомври 2015 г.

Октомврийска есен

Някъде там есента е дошла,
През октомври е мека и нежна,
с аромат на печени круши
и с дъх на огън през деня.
Дошла е, с цвят обагрила земята,
за нов живот подготвя тя полята.
И в този аромат на предвещаваната зима,
усмивки плахи по лицата има.
 И малки капчици премрежват се в очите,
но вяра и надежда се загнездват дните.
Сред купчината паднали листа,
проблясва лъч от светлина.
На огъня запален - са искрите, 
които отразяват се в очите.
Магия има в есенните октомврийски дни,
димитровчетата, ухаят на много сбъднати мечти.
 

Забелязвате ли? Напоследък ме избива на поезия...Вярвам, че не е случайно  - това е породено от настоящи случки и събития, или от своя страна ще породи нови такива, изълнени със сбъднатост и свобода. Сезоните се сменят, емоциите и чувствата също.... Моите в последно време са монотонни. Затишие пред буря?!... Времето ще покаже. Готова съм да ми се случат най-цветните и приказни преживявания и да докажа, че есента може да бъде по-вълнуваща дори и от пролет. Пожелавам ви такава да бъде и вашата октомврийска есен - всичко е въпрос на избот :)

четвъртък, 10 септември 2015 г.

Здравей, Септември!

Отмина Август, с мирис на любов...
Здравей Септември, с цвят и порив нов!
Окъпан в багри и забулен в тайнства,
възраждаш нов живот!
Напук, че през септември всичко свършва;
ще бъда септемврийски плод!
Разбира се, през Август не пропуснах да се влюбя;
влюбих се в Живота, безумно при това.
И любовта ми не е никаква заблуда -
Обичам го, Живота - тук, сега!
Септември, продължавам, да търся изгрев нов,
да бъда чиста, дива, изпълнена с любов.
И да усмихвам хора, да бъда светлина;
да нося лъч надежда, въпреки дъжда.
Небето ли? Намигва ми със облачета нежни,
тях някой с тъмно синьо е оцветил небрежно.
Но в тъмното намирам спокойствие и знак,
дори да завали, ще има хубав аромат.
И пак ще бъде цветно, окъпано в роса
защото след дъжда се ражда пъстрата дъга.
А той измива всичко и дава смисъл нов,
за истинска и чиста, искрена любов. 

От време на време, шеметно ме връхлита и текстовата творческата муза... Но мисля, че си е точно в унисон с картичката, която днес съм решила да ви представя. Точно затова започнах със стихотворението, за да ви насочи каква ще бъде картичката.
Да картичката е специална - стилна и нежна; създадена за големия ден на двама влюбени.

 
   
 
 
 

понеделник, 7 септември 2015 г.

Трибагреник

Началото на новата работна седмица, го отделям за едни нови мои творения. Неотдавна ви показах фигурки от филц, след това цветя... Да, определено работата с филца ми хареса и продължих. Да създаваш аксесоари, да съчетаваш цветове и да допълваш цялостната визия е забавно и не толкова лесено. 
Това е началото на диадемите. Създадени не само за градски момичета, но и за селски моми... Приятно е да се накиприш и за завършек да сложиш цвете в косите. За объжени жени или неомъжени моми; за малки кукли или пораснали тинейджъри.... няма възрастова граница. Ако ви се носи нещо свежо и искате да внесете цвят в монотонното ежедневие, сложете си аксесоар и се радвайте на идващите към вас усмивки!

В стила на вчерашния празник и с поглед към нашите традиции, днес ви представям диадема "Трибагреник". Композицята на цветята е допълнена от чудна дантела, канапена панделка и пендари.

 
 
 
 

събота, 5 септември 2015 г.

Да четем с позитивизъм


Знаете ли, че... четенето ни обогатява? Експериментирайте - прочетете ред, два или страничка от някоя книга...и после споделете как се чувствате.
Септември е идеалното време, да се настаните удобно сред природата и да разлистите любима книга. Да се пренесете в един по-различен свят, да погледнете през очите на главните герои и да пътешествате. И когато затворите книгата, да осъзнаете, че всички тези случки и мисли са реални и могат да ви се случат, ако го позволите. Книгите, ах, книгите... Не приемайте четенето за задължение. Четете с наслада. Само така ще успеете да оцените, това, което ви дават книгите. Усмивка и възхищение, това се чете по моето лице, когато затворя поредната книга.
Защо ви говоря за четене и за книги ли? Защото началото на новата учебна година е само след 10 дни... Голяма част от децата, я очакват с нетърпение, други се мръщат на уроците... За да бъде четенето и ученето по-приятно, трябва да го разнообразим и да го направим интересно преживяване. Може да организирате игра, с която учникът да научи материала, или състезание, в което на има поощрителни награди или да предложите тексът, койото трябва да се прочете по интересен начин. И в чест на всикчи, които обичат да четат с аксесоар, съм подготвила солидна доза позитивни книгоразделители. Приятно четене :)

 
 
 
 
 
 
 
 






петък, 4 септември 2015 г.

Празнично цветно

Време е за малко празничност и настроение. А кое носи настроението на празника? Цвета, разбира се!
Когато получих поръчка а сватбен плик в оранжево, малко се позамислих -"Що за плик ще стане в оранжево?" Свикнала съм сватбените пликове и картички да бъдат в бялата гама и цветът да бъде акцент. Така се получи и този път..., успях да вкарам по-голяма част от оранжевото във вътрешността на плика, а отвънка наблегнах на оранжеви акценти с морски привкус. На поръчителката й хареса, сега остава вие да изразите мнението си...

 

вторник, 1 септември 2015 г.

Септември..... вече е тук!



Календарът, стрелките, Септември..... вече е тук! 
Септември е един по-специален месец, поне за мен. А защо не и за вас? Всеки ден е раличен и празничен, докато не стигнем до последния. Какво се случва тогава ли? Ще оставя на вас, да впрегнете въображението си и да познаете.....
И тъй като е начало на новия месец, ще ви покажа едно ново и различно творение; нещо, което до сега не съм правила. 
Венче - нежно и българско, с история...
Направих го ден преди фестивала на Народната носия в Жеравна. Не е трудно да се досетите, коя красива главица бе предназначено да украси. Да, стой й прекрасно и много й отива, на разкошотийката... и аз съм изключително щастлива, че именно тя е основният ми модел и муза за новите товрения.
Новостите няма да приключат с началото, планирам да ги има до края на месеца. Сега е момента, да споделите какво ново искате да видите или прочетете тук; какво ви липсва и какво би ви накарало да се чувствате по-специални?
Страхотен Септември, приятели!

неделя, 30 август 2015 г.

Пътувайте, бъдете богати!



Къде ни води всяко пътуване?...Към себе си; към поредната екзотична дестинация или към някое забравено кътче?
Където и да ни отведе, всяко осъществено пътуване ни обогатява, вдъхновява и ни дава нова енергия. Дестинацията няма много голямо значение, важен е пътя, по който ще преминем.
Важни са хората и културите, които ще срещнем; емоциите и чувствата, които ще изпитаме; възприятията и желанията, които ще се породят в нас.
Не посоката и дестинацията, а самият път има значение!
Всяка крачка и всеки нов ден, отключват нови мисли и таланти...
Наскоро попаднах на статия, в която американски бизнесмен, споделя опита си с пътуването на своите служители. Всяка година, той им осигурява 2 седмици изцяло платена от него почивка, като единственото условие е да посетят непознато за тях място  и след това да споделят с останалата част от екипа своите впечатления и преживявания. Според неговят опит, това оказва благоприятно развитие на компанията, тъй като служителите му се връщат заредени с креативни идеи, обогатени от срещите с новите места и хора и с желание за реализиране на нови проекти.
Каква е поуката ли? Ако вие сте работодател, без значение от броя на служителите ви, осигурете им поне еднодневно пътуване. Със сигурност има място дори и в града, което не са посещавали, а да не говорим за нашата малка и китна страна, която крие толкова много прекрасни и непознати за повечето от нас кътчета... Това е един малък жест, който ще се оцени високо; и който ако е правилно поднесен, ще има благоприятен ефект. Не е нужно да се правят винаги големи инвестиции, но ако искаме резултати, трябва да стимулираме и да подтиквме развитието, на хората, от които ги очакваме.
Лично за себе си, аз избрах да пътувам, колкото мога повече... Защото осъзнах, че всяка една похарчена стотинка за пътуване си заслужава. Да след година, няма да имам малка сума спестени пари , но ще имам натрупани купища преживявания, ще съм забогатяла с опознаването на нови места и култури; ще имам разнообразие от случки и великолепни спомени. Ето, тази инвестиция е напълно смислена и оправдана - нито времето е изгубено, нито парите! Аз определено си набавям още повече позитивна енергия от пътуването и се вдъхновявам.
А на вас как ви действа пътуването?
Ще се радвам, ако съм успяла да ви провокирам да грабнете куфара и да се отправите към първата дестинация, която е пред очите ви.
Наслаждавайте се на пътя... Пътувайте, бъдете богати!


Зеленчуци и фолклор

Прибрахте ли реколтата? Ама, какво чакате, време е за зимнина!
Да де, ама не всеки има собствена градинка. Ако нямате пък ви се консервира, идете на пазара там предлагат в изобилие. Точно за една зеленчукопроизводителка и любителка на българския фолклор е картичката, която ви представям. Опитах се да пресъздам връзката между изпръхналата земя, която се рони изпод краката на трудолюбивите моми и богатството на извитите фолклорни песни и танци. Нека да е благодатна реколтата, както е необятен и нашия фолкор!