RSS

сряда, 18 октомври 2017 г.

За силата на мечтите и хората

Имаш ли мечта? Истинска! Такава, която да преследваш всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден. 
Имаш ли мечта? Голяма! Такава, която да искаш да постигнеш въпреки неосъзнато дългото разстояние, което имаш да извървиш, докато достигнеш до нея?
Имаш ли мечта? Силна! Такава, която да те кара да трепериш всеки път щом помислиш за нея.
Имаш ли мечта? Единствена! Такава, за която си готов да се откажеш от всичко.
Имаш ли мечта, за която си готов да се бориш без значение сезоните, годините, настроенията, вярванията? Мечта, по пътя към която падаш, влачиш се, отърсваш се и ставаш;...приземяваш се, ала след това политаш. Мечта, която е отхвърляна от мнозина; приемана от още повече. Мечта, която гордо заявяваш; после шепнешком споделяш и накрая отведнъж постигнаш. Мечта, която да те кара да се чувстваш богат, заради приятелите, които те подкрепят в нея.

Има ли нещо, за което си готов да преминеш и изпиташ всичко това; нещо, което дори и постигнато ще те кара все още да гориш със същият плам, като в мига, в който си го поискал? 
Ако има такова нещо, ей тогава имаш мечта! Всичко друго е силно желание, увлечение, стремеж.

Хората сме странни същества, свикнали сме да наричаме съкровените си желания, мечти. Борим се за тях, постигаме ги и точно тогава ги изоставяме и тръгваме да преследваме друга мечта. 
Мечтата, е само една! Тя е за силните и постоянните; за хората, които имат дързостта да се осмелят да я преследват и най-вече, за хората, който веднъж постигнали я, й се наслаждават всеки следващ път и летят и горят, сякаш предстои да я постигнат отново.
Имаш ли мечта? Ако имаш, нека е единствена!

"Всяка мечта има цена и срок на годност."

Краят на днешните разъждения, слагам с една смислена песен, не я пропускайте:
Поклон, аплодисменти и това е...

https://www.youtube.com/watch?v=-Xo1QxHTrGk


сряда, 19 април 2017 г.

Рожден ден Minecraft

Знаете ли какво е Minecraft?
Ако преди няколко месеца нямах никаква представа какво е това, то сега, мога да кажа, че съм се образовала по темата. Така де...в първия момент, в който го чух, си викам какво ли пък е това. Разглеждайки картинките, се сетих, че много преди да ми е наложи да разбера какво е Minecraft, едни деца ми бяха разказвали за въпросната игра. И ето сега се наложи да се просветя окончателно :)
Всички тези на пръв поглед не особено красиви човечета и тухли, са в основата на видео игра, по която подрастващото поколение са луди..
Първото предизвикателство на тази тема получих от един малчуган на седем, за който трябваше да направя картонена торта. Речено-сторено! Пообразовах се, поработих и ето го резултата:


 

Следващото предизвикателство, бе ми отправено от майката на едно пораснало вече момче, което стана на осем. Направих две мостри на покани, но той понеже е любител на зеления цвят, избра Creeper. Сега ги вижте и вие и ще се радвам да споделите как ви се струват :)







вторник, 14 февруари 2017 г.

Да избягаш от рамката и да празнуваш всеки ден...

Днешният ден, изпълнен с любов и вино, за много хора е специален. Защо ли?
Защото очакват с нетърпение да получат онази едва разпъпила, но безумно скъпа роза, която им поднасят в чест на празника; защото на днешния ден от всякъде тръбят, че всичко е любов; защото виното е хубаво и им харесва; защото шоколадът и сърцата са в изобилие; защото ако прекалиш с виното няма да личи дали е от мъка или  от любов... 
Аз не споделям този празник. Не ме разбирайте погрешно, не го отричам. Напротив, празници трябва да има, без значение дали са наши или чужди. Важно е да откриваме поводи за щастие. Но аз лично получавам алергия от престорено поведение, което се сещаме да демонстрираме само когато ни кажат. Не е нужно някой да ми подсазва кога е празника на виното и люновта. Аз виното си го празнувам всяка вечер, а любовта я раздавам и приемам ежеминутно. За щастие, никога не получих онази неразпъпила още роза. Не бързайте да ме съжалявайте! Не обичам клишетата, а розата е такова. Царицата била на цветята, а какво им е на маргаритките, фрезиите и лалетата? Фрезиите са най-нежните и дъхави цветя, които познавам, любимите ми. Маргаритките пък са свежи и жизнерадостни като дете; а лалето е не по-малко величествено и изикано от бодливата роза. Така, че ако ще си разменяме цветя на този празник, нека да не бъдем комерсиални, а да проявим въобръжение. Както се пее в онази песен: "I need you to use use use use use use your imagination..."

Питате ли се защо ви говоря за този празник? Защото няколко неща ми направиха впечатление през последните дни...

Започвайки от миналата седмица, когато за първи път стъпих в мола, от доста време насам. Там беше окичено, в буквалния смисъл, с огромни кичозни сърца, за които се питах какво им е предназначението... Не биха могли да създадат естетика; за празничност, да не говорим. Очевидно това е от онези гениални дизайнерски решения, които моето богато  въобръжение не може да си представи. 

След мола, сякаш успях да избягам от подобни сърцати истории, до вчера. Вчера, се наложи да посетя един от големите магазини и още от входа ме връхлетяха различни по големина и вид сърца - лъскави, плюшени, надуваеми, малки, големи... Побързах да се изнижа измеду червено розовите ненужни вещи, за да попадна сред влюбени мечки и любовни чаши, но от тях ми беше доста по-лесно да се измъкна. И основно пазаруващите на тези щандове бяха мъже/момчета, същите тези, които купуват и розите. А  на касите станах свидетел на невероятна картинка - двама младежи, бяха купили подаръци, за своите "валентинки" и след няколко минутно суетене, от външната страна на касата, попитаха дали може да се върнат в магазина да изберат торбички.... 

Днес докато чакам на светофара, по пешеходната пътека минава видимо доволно момче. Младежът с приятната усмивка на Буратино и закачлива шапка, държеше в ръката си червен карамфил. Пред него вървеше някаква дама и за няколко секунди си помислих, че той се опитва да я догони и да й поднесе цвете. Щеше да е красиво, но всеки продължи по пътя си. Карамфил, с една идея по-добро попадение от бодливата роза, ако изключим стандартния цвят. Но ако беше проявил малко въобръжение да смени цвета и да разнообрази с див карамфил, щеше да е точно в десятката. А в същото време в колата ми звучи "Давам всичко за теб", усилвам музиката и започвам да пея, с усмивка. Дори нямах време да анализирам ситуацията и не защото цвтът на светофара се смени и трябваше да тръгвам, а защото сутринта ми беше доста напрегната.
Кое е това "всичко", което давате за другия, замисляли ли сте се? Аз често си задавам този въпрос и отговора е един и същ. Но напоследък се вълнувам от отговора на друг въпрос: Кой дава "всичко" за мен? Този отговор ще го открия самостоятелно, а на вас ще ви споделя края на историята.
Вече съм в нашия кваартал и почти наближавам моята улица, когато по нагорнището виждам как жълтата кола пред мен сякаш ще спре. Това постоянно спиране и тръгване от предните няколко светофара, така ме е отегчило, че се запитах защо е нужно сега да се спира. Таксито не спря, само намали; наближавайки фиксирам причината. Възрастен мъж на около 70 години, бавно се придвижваше с бастуна си по стесненото от паркирали коли платно. В момента, в който изпитах неустоимо желание да го нахуля, задето не се движи по тротоара, при положение, че има такъв, наближих достатъчно близо и думите ми се скриха дълбоко в мен. Човекът се придвижваше трудно, но въпреки това имаше ведър и оптимистичен поглед. В дясната си ръка носеше металния бастун, на който се подпираше, а в лявата здраво стискаше кафяво плюшено мече (като от едно време) и красив букет. За съжаление нямаше как да отбия, за да снимам тази мила картинка и отминах толкова бързо, че дори не успях да видя цветята в букета, но той беше стилно опакован в златисто-кафява хартия, като цвета на мечето, изглеждаше едновременно величествено и нежно.
Отминавайки, се усмихвам още по-широко и си мисля: Истинския мъж е истински, без значение от възрастта!
В заключение, ще обощя - не чакайте да съобщят по новините, че е празник, за да се сетите да поднесете цвете, закуска или приятна изненада. Използвайте въобръжението си ежедневно. Използвайте малките жестове, за да създавате големи впечатления. 
И понеже за виното не казах почти нищо - Наздраве!

* за тези, които приемат всеки ден като празник
* за тези, които избягват да влизаат в рамки
* за тези, които са истински и в делници и в празници

неделя, 1 януари 2017 г.

Магията на блясъка

Една бяла магия ни обгърна в последния ден на Декември. Земята осъмна отрупана с пухкав сняг, а децата осъмнаха с радостни викове и искрени усмивки. Нова година е! Нека снегът да вали; нека да летят шейни; нека да бъде чисто и бяло в душите ни; нека добро да цари! Снегът ни примпомни отново детството и сякаш станахме по детски радостни; не бързахме с трескавата подготовка; наслаждавахме се на всеки момент от деня; на всяка снежинка падаща от светлото небе. Уют, снежна белота и усмивки, какво друго е нужно, за един незабравим празник... Блясъкът не е нито в пламъка на свещите, нито в искриците на шампанското, нито в разноцветните фоерверки... Блясъкът е в очите на хората, с които избрахме да споделим този последен ден от една отминаваща година. И макар да я посрещнахме на тъмно, светлината, която очите излъчваха ни показваше, че полунощ е дошла и вече е Нова Година.
Започваме на нова сметка да правим планове за тази година, а всъщност живота със всяка минута ни учи, че не е нужно да планираме нищо, трябва само да се наслаждаваме на това, което е сега. Да оценяваме вниманието, с което някой ни дарява; старанието, с което е опакован подаръка ни; грижата, с която е приготвена вечерята ни; прегръдката, с която някой ни дарява, а всъщнот иска да получи от нас... Всичко това на пръв поглед е обикновено, но толкова истинско и безценно, колкото днешният прекрасен първи ден от новата година. И тази година няма да ви пожелавам да сбъдвате мечти и да превземате океани; тази година ви желая да бъдете здрави, да имате очи да виждате и бистър ум, да оценявате чудесата на всеки следващ ден, защото това е магията на блясъка.
Честита Нова Година, приятели!

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Семейството

В деня на християнското семейство, ще си горовим за семейството... Не ви изненадах, нали? Очевидно цялото съдържание няма да е изненадващо, но е изпълнено с много мисъл и истинност, с много ценност и любов.
Животът, ме среща с различни хора; хора, които обичат само себе си; хора, които обичат всички други, но не и себе си; хора с различни ценности и интереси; хора, които държат на семейството; хора, които не знаят кое е тяхното.
Интересно е да виждаш всички гледни точи за семейството. Някои имат такова и го загърбват, мислейки си, че другите неща са по-стойностни. Други биха дали всичко, за да имат семейство, но нямат. Трети се осъзнават на средата на живота си, че семейството им е важно. Да, всичко опира до семейството - онова, в което съдбата е решила да се родим; онова, в което обстоятелствата са наложили да живеем, или онова, което възприемаме като наше семейство. Наскоро прекрасната ми племенница (която вече е почти на 4), беше запитана от майка си: "Ти как избра да дойдеш в нашето семейство, как се появи при нас?" Хладнокръвният отговор на това малко създание, ще ви смае: "Ми ей така, дойдох! Избрах ви! ...Защото сте добрички и искам да съм при вас." 
Има моменти, в които се чувствам горда, не заради някое велико постижение, а заради моменти като този. Заради тях - от най-младия, до най-възрастния член - които наричам мое семейство! С годините животът ме научи, че каквото и да правя, каквото и да се случва, дори и понякога да им е трудно, семейтвото винаги са до мен. И няма значение разстоянието, нито различието в годините, дори и понякога да не са съгласни с моите действия, имам ли нужда от тях са винаги на линия. Дали искам нещо да променя? Не, не искам - това е идеалното семейство! И при все, че съм наясно, че няма перфектни неща, ще ви кажа: Идеално, не означава да няма дразги и разминавания, в отношенията, идеално озаначава да намираме ония баланс в отношенията, който ни кара да бъдем толерантни, добри и обичащи се; да правим компромиси, когато е нужно; да бъдем силни, когато се налага и да знаем, че всеки стои зад другия - това е идеално. 
Ако не откривате всичко това във вашето семейство, то не значи, че не е идеално. Означава, че трябва да дадете нещо от себе си, за да го направите още по-добро. 
Казвала съм го често, но ще продължа да го правя: Истински ценните неща в живота са онези малки неща, които приемаме за дадености и не винаги забелязваме. Защото, представете си какъв бил живота без семейството?
Моят, е неоспоримо щастлив благодарение и заради семейството ми и обичта ми към тях!
Обичам ви, прекрасно мое семейство! Честит да ни е днешният благословен празник!


P.S. Въпреки, че все още не съм създала свое семейство, знам, че то ще бъде точно такова, като нашето! Майче, обичам те ;)

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Защо да изберем ръчна изработка?

Днешната поредица от публикации, завършвам с последния въпрос - Защо да предпочетете ръчното творчество пред масовото производство?
И при все, че всеки знае кое е ценно и кое не, понякога е хубаво да си припомняме какво всъщност е ръчното творчество.


Поредната покана за гости, рожден ден или сватба. Започва великото обмисляне на подаръка; мъчителната обиколка по магазините, в търсене на подходящия подарък. Какво да избера? Не обичам да подарявам ненужни вещи, а нужните всеки си ги купува. Така е, но съдейки по себе си, рядко отделям средства да си купя нещо уникално. Точно затова, когато избирам подаръци се старая да са уникални. Няма нищо по-хубаво да подариш подарък, създаден за конкретния повод и човек. Това е и основната причина, да се занимавам с ръчно творчество. И понеже познанията ми се ограничават до определени техники, в повечето случаи аз създавам картичката и крайната опаковка на подаръка. За същинския подарък, се доверявам на някой от ненадминатите майстори на ръчното творчество. Вече има специалисти  в толкова много области, така че дали ще избера да подаря бижу, дреха, чанта, сувенир или посуда, знам, че има на кого да се доверя.
Творците на ръчно творчество са хора, на които им доставя удоволствие създаването на ръчно направените изделия. Това е любов, креативност, уникалност. И това личи в самия продукт. А той от своя страна носи позитивната енергия на притежателите.
Избирайки ръчна изработка, щастието обхваща поне трима човека – създателят, поръчителят и получателят. Нали заради усмивките и ежеминутното щастие живеем? Животът е твърде кратък, за да избираме безвкусни подаръци и да отбиваме номера с нещо универсално. Понякога е хубаво да дадем воля на въображението си и да предизвикаме най-запомнящата усмивка.

Ако все още имате нужда от причини, защо да изберете ръчно творчество, ето няколко:

* Ръчната изработка означава качество, внимание и любов!

* Ръчната изработка е най-ценна, защото съдържа частица от човека, който я е изработил.

* Когато купувате ръчна изработка, вие осъществявате връзка с дизайнера на продукта.

* Купувайки от независими автори, вие директно ги подкрепяте. Те имат нужда от подкрепата на тяхното призвание повече от всичко.

* Да подариш ръчно изработен подарък е същността на подаряването. По този начин казвате на човека отсреща - "Искам да се чувстваш специален".

* Избирайки ръчна изработка, вие купувате не просто продукт, а изключителност. Всеки ръчно изработен продукт е уникат и не може да бъде повторен, което го прави специален.

* Да купувате ръчна изработка е печалба и за двете страни – вие обогатявате живота си с ръчно изработени стоки, а авторът бива стимулиран да продължава да осъществява творческите си идеи. И авторът, и вие сте щастливи.

* Купувайки ръчна изработка вие възпитавате и насърчавате децата си да проявяват креативност, уникалност и отношение.

* Освен всичко друго ръчната изработка е природосъобразен продукт, защото не се употребяват огромни заводски машини, химикали и няма отпадък от производството.

Вссеки сам може да си направи изводите. Идеята да споделя всичко това, не е да ви убеждавам да купувате ръчна изработка, а да ви издам някои "тайни" от кухнята и да викарам да се замислите всеи път когато купувате нещо; без значение дали е храна, козметичен продукт или сувенир. Избирайте продуктите така, че да не съжалявате за избора си.
Наближават едни от най-красивите празници в годината. Избрът на подаръци с всяка година става все по-труден. И ако все пак решите да изберете ръчно изработени подаръци, но не знаете къде точно да ги търсите, винаги съм на разположение и  радост ще ви насоча към правилния творец за вашата идея. Единственото, което трябва да имате предвид, че ръчното творчество изисква време, затова се ориентирайте на време в избора.
Това са няколко добри платформи, където стотици автори публикуват творенията си, може да намерите нещо поодходящо:

Защо ръчната изработка е скъпа?

Продължавам темата от предния пост с въпроса:
Скъпа ли е ръчната изработка?

Ръчната изработка не е скъпа, напротив. Скъпи са всички комерсиални продукти, които купуваме без дори да имаме нужда, защото рекламите ни казват, че без тях не можем. Скъпо е времето, в което живеем, защото при средна заплата от 500 лв и среден месечен разход 300 лв, човек трудно би отделил дори 20 лв за книга, а камо ли за ръчна изработка. Книга…, кога за последно си купихте такава? Аз книги купувам, друг е въпроса, че си ги трупам, тъй като времето не ми стига; а не ми стига защото се занимавам с ръчна изработка. Хващате ли тънката нишка… От шест месеца се занимавам изцяло с ръчно творчество; преди три месеца си купих 3 книги и изтеглих още 2… от всички 5 книги съм прочела общо 50 страници. Защо ли? Липса на време! Всичко е въпрос на приоритет, нали? Да, знам, точно така е! Но при положение, че избрах да се занимавам с ръчна изработка и това да ми носи основният доход, няма как да отделям много време на книгите. Ако в този момент се  зачудвате дали и вие да не започнете да се занимавате с ръчно творчество (защото е много лесно и изгодно), е време кофата ледена вода, са се излее  върху главата ви. Ще ви кажа, че не е никак лесно и далеч не е толкова доходоносно. Това, че отделям по-голяма част от времето си за изработката на ръчни творения, не означава, че съм финансово независима, напротив! Богата съм, но не финансово, а емоционално! И за да съм докрай изчерпателна, ще ви кажа, че в България, човек трудно би забогатял от ръчна изработка.  Защо ли? Защото нямаме културата… Масово хората предпочитат да купуват кутийки, аксесоари и картички от Джъмбо, с идеята, че там е много евтино. Нали пак рекламите ни информираха, че там са „ниските цени“. Но хората, не си направиха труда преди да идат до Джъмбо, да проверят, колко би им струвало същото нещо ръчна изработка. Ще ви дам и примери – картичките, които изработвам са на цени от 3 до 10 лв., в Джъмбо картичките започват на цени от 3,50 лв. Разликата е, че моите картички са уникални и изработени по поръчка, а в Джъмбо, са универсални. Диадемите, които изработвам са между 8 и 12 лв, а в Джъмбо са 4,50 лв. И тук разликата е, че аз не правя две еднакви, освен ако не са по поръчка, а там всичко е еднакво; аз имам 100 модела, а там имат 10. Но хората знаят, че там е “евтино и хубаво“. Често пъти са ме съветвали да намаля цените, на които предлагам и знаете ли, не бих го направила! Първо, защото както казах, голяма част от хората, въобще не се сещат за ръчното творчество и съответно не цената им е проблема. И второ, защото когато влагаш цялата си любов и старание в нещо, е недопустимо да го предлагаш на цената на масовия му еквивалент.
Но нека се върна на въпроса защо ръчната изработка е скъпа и скъпа ли е в действителност?
За да изработя това, което представям пред Вас, изминавам един дълъг процес. Първо си набавям материали. Това не е никак трудно, тъй като магазините за материали станаха доста. Трудното идва, че всички са струпани в центъра, където, за да отидеш  и паркираш ти е нужно да си отделиш поне час. От там се връщам в работилничката и започва същинският процес. Първо сядам и си избистрям идеята за това, което ще правя…това може да отнеме от няколко минути до цели часове. След като вече имам идеята, пристъпвам към организиране на работното място и подреждане на всички необходими материали. От там нататък започва едно мерене, рязане, лепене, изрязване на отделните елементи и всичко това се случва на ръка. Тук няма машини, нито за изрязване на елементите, нито за тяхното зашиване/залепване…всичко вършат двете ми ръце. Но пък сърцето ми е голямо и прелива от щастие и положителна енергия, че може да прави уникални неща и с тях да радва хората. След няколко часа усилен труд, търпение, концентрация и прецизност, произведението е готово. От тук нататък, следва 10 минутна фотосесия, обработка на снимките и изпращане на поръчителя за одобрение.  След като получа обратна положителна връзка, опаковам продукта и го предавам лично или го изпращам към поръчителя. Едва сега вече, процесът е завършен и мога да ви покажа и на вас готовият продукт.

А сега ми се иска вие да ми кажете: 
Скъпа ли е ръчната изработка и защо? 
Готови ли сте да платите цената на уникалността или предпочитате да не се слеете с масата?
Ако се колебаете как да отговорите на последния въпрос, наминете по-късно днес, за да откриете вашата причина - Защо да изберете ръчна изработка?